Ръката ти ме води
по хълмовете на любовта.
Описва съвършените ти форми.
Единствената дума
в моята уста
в моята уста
е красота!
Ти си богородна!
Пулсират пролетните капки дъжд
и определят жизнения ритъм
на две влюбени души
разливащи се и обичащи се.
Замълчи!
Стенанията ти са взрив,
а аз не искам още да избухвам.
Радвам се, че с теб съм жив
и че мога да те чувствам.
Сърцето ми едва побира
прииждащия океан от нежност!
Извира
в учестеното ти дишане,
и в сладка,
прималяваща
болезненост.
Боли ме от любов!
Прекрасна болка,
която във екстаз
ще сублимира.
Аз следвам
съвършените ти форми,
Ръката ти ме води
към всемира.
