Дърветата ми дават знаци.
Размахват разчорлени клони.
Ще се преборя, обещавам си,
с всичките си бесове и демони.
Задушно е. Сигурно е повредена
вентилацията на Ада.
Хаха, ще пукна от смях,
а може би и така ми се пада.
Дори дъждът е киселинен.
Дърветата крещят от болка.
Предупреждават ме, милите,
но кой да ги чуе, не мога!
Изпищява тънко резачката,
клонът пада отсечен.
Господ да ме прощава,
но светът ни е обречен!
