Усещам хаоса!
Промъква се като змиорка,
през зелените храсти
на моите чувства.
Смутено просъсква,
иска целувка,
но иронично присвива очи.
Този хаос е друг - много фино се вмъква.
Разстила се в мен - и душата разгръща,
мек и нежен, като женски гърди,
не боли.
Постепенно настъпва,
и то не само по мръкване.
Очите размътва
с ултразвуково съскане.
С клепачите ми предава
далечни морзови съобщения.
И премигва прозрения - хаотични безвремия
на неясни видения
и откровения за безумен копнеж и мечти,
там, в съня ми - зеленикаво блато,
от което изплува, моето тяло,
сутрин рано,
в хаотично безделие,
Аза ми да спаси от унищожение
и да кажа пред чаша кафе
- Добро утро, подредена реалност!
Хаосът ме зареди в съня ми
с виталност!
