Извини ме!
Кисел съм и хапя.
Разлял се в амонячна тишина,
набирам телефона на палача,
среща уговарям при смъртта.
С продрано гърло разговор провеждам
и уговарям начин, дата, час.
Револверът с проклятия зареждам,
готов съм за последния си фас.
Преди да тръгна,
драскам словограма -
"Долу Левски, само ЦСКА".
И друго да напиша, все е тая -
пореден статус в нечия стена.
Каквото имах казах го на воля.
Сега е вече време да мълча.
Депресията, казват, е световна,
но плюла е и в моята душа.
Затуй съм кисел.
Извини ме!
Хапя.
Потънал в киселинна тишина.
Азотно съм димящ, горящ и плашещ.
Дано не се уплаши от това смъртта?
