Накъсвам секунди в зелена салата,
с много оцет и малко прошуто,
добавям домат и кисела краставица,
режа на ситно съзнание блудно.
Разсечени падат следи от любови,
обилно поръсвам ги с черен пипер.
Приготвям свойта салата-ордьовър,
подреждам я фино, като бижутер.
Забравена мисъл, обрасла с вината
на сляпа прокоба, в съня ми сумти -
нима е напразно пролята сълзата,
когато от спомена още боли?
И влиза въпросът в соса от чесън,
нищо, че малко дъха ще влюти.
Нарязана завист добавям за дресинг
и малко галета от стрити мечти,
настъргана гордост и стръкче от его,
добавям кафена лъжичка печал .
Вкусът е божествен - салата Fuego,
рецептата лично от Бог ми е дар.
