Останал без сърце,
с очи като сахара,
допушвам без лице
последната цигара.
Отмина този стих.
И пак не казах нищо.
Дали се уморих
в старание излишно.
В потъналия залез
не търся красотата.
От вино се напих
или от тишината?
Мирише на липи
и на зелена пролет.
В очакване тупти
желание за полет.
Да чакам ли, кажи,
мигът презрял, отронен,
в съня да превали,
в прииждащия спомен?
Или неустрашим,
в стенание от рими,
в послание без грим,
да моля теб - Прости ми!
