Ще вали дъжд за жените,
които пият бира
с приятелки и
поглеждат телефона
дали е проговорил
в чантата,
която тежи
от непотребните им
гримове,
защото те са
достатъчно красиви
и без тях.
Ще прочетат
съобщението,
което са получили
преди секунди,
ще преглътнат пяната
от мислите си,
ще се насладят на
музиката,
която съм им пратил
използвайки капките
на дъжда,
вместо ксилофон.
После,
стъпили на високите си
токчета,
ще балансират замаяни
по пътя си,
бързайки да
уцелят
вярната посока,
следващи ритъма
на втечнената улица,
която ги води
към моята
усмивка
и прегръдката,
която превръща
всяка пейка
в дом.
