Усещам ароматът в гласа ти -
мирис на любов и на лято,
звук, който гали сърцето ми,
като бриз от излитащо ято.
В небето, летящи свободни,
като приказни, нежни цветя,
над облаци, в безтегловност,
чувства ни раждат дъга.
Цветен става дъждът, безгреховен,
във вселенския ритъм вали
и нивите, жадни за обич
с нашата обич прегръща, пои.
И се слива с нозете ти боси,
в искрящият ти, кристален смях
и отмива всички въпроси -
дъждът е море от нашата страст.
Ароматът ти алено шепне -
аз съм твоята ярка звезда.
Гласът ти усмихнато трепне -
нашата обич е карма, съдба.
