Виждал съм те с хиляди лъжи,
като змии пълзящи из душата ти.
Вените ти в тремор са били
от ужаса удавил сетивата ти.
Спускал съм се в долната земя,
в безсмислени уроци по страдание-
в теб откривах, болка и тъга,
но и страстта, която ме пленяваше.
Бях уплашен, болест е това -
като насекоми в любов изгаряхме!
Плени ни светлината на свещта,
оплете ни в любовно заслепяване.
Тренирах си ръцете във ръкуване -
защо не се научих на сбогуване...
