В такива дни, когато превалява,
и вместо теб ме топли чаша чай,
опитвам се за всичко да забравя,
да бъда част от водния безкрай.
Замислените капки метрономно
секундите без тебе отброяват
и бурята е някак монотонна,
и в сиви краски стиха оцветяват.
А чаша чай се сгушила в ръцете,
с мислите за тебе вместо захар.
Ти топлиш ме - дори да си далече,
аз търся те в прииждащия вятър.
Преглъщам бавно чая ароматен
и чувствата, които ме раздират.
В такива дни, когато превалява,
в чаша чай душата си изливам.
