Хайде небе!
Защо не валиш?
Имам нужда от твоята сила -
да отмиеш страха
и грима да свалиш,
и душата с вода да измиеш.
Тихо стене нощта,
зажадняла за ласка.
Хайде! Почвай!
Затварям очи!
Само тътен не стига!
Не ръми, отпусни се!
Хайде давай,
вали ме, вали!
Нека падат реки,
изсипи водопади!
Разпилявай небесни сълзи!
Имам нужда от теб,
не от празни тиради -
любовта ми от огън спаси!
Тази жажда изгаря,
като фас в пепелника -
и в пепел превръща нощта.
Хайде, моля те! Почвай!
Стига вече въпроси!
Искам дъжд от любовни слова!
