Виж.
Останах сам, защото
душата ми не знае как да е свободна.
Крилата са били под иго твърде дълго,
привикнал съм към самота и болка.
Не можеш да ме убедиш,
да полетя отново.
Така ми е добре -
безмълвно, пусто.
Дали това е символът на Ада -
човек да се удави в чувства,
инфаркт да е специалната награда?
Сърцето ми е разтегливо.
Ще се справи!
Разпънато на кръст е,
но не спира.
По дланите съдбата се разлива,
в канали издълбала часовете
на всяка среща и раздяла,
на радостта, на бесовете
и всичко там е предрешено.
Във дланите е!
Няма грешка.
Уморено,
битието ми във вените се сляга,
оплетено от паралели и глаголи.
В мазоли са издути греховете.
Болят ръцете, питам се - Защо ли?
И мога ли в крила да ги превърна?
Отново?
Искаш да летя?
Да ме превържеш?
Но аз съм мъртъв!
Аз не мога!
Останах сам - така е отредено
в мига, във който махнах си крилата.
Избрах да съм човек и да съм тленен!
Ангелите ... отлетяха.
