С вкус на мусака,
пропит в недрата
на мухлясалата баня,
идва вечерта.
Буркан от тишина
отваря самотата
и пуши на терасата
цигара от тъга.
Не спира, не щади
измъченото тяло.
Изгаря го до фас.
Не може да заспи.
Душата-огледало
раздира се без глас.
Едни яйца в тигана
кокорят се. Горчи
прегръдката-измама
в мираж от светлини.
Приятели виновни
вибрират телефона.
Батерия скимти
чрез празна тонколона.
Не смеейки да мръдне,
надеждата последна
се вкоренява нежно
в тъгата неизбежна.
- Дали е само плевел
в любовната градина?
Съмнение се свива
и с мислите се слива,
и с дъх на мусака.
Една бутилка бира
бавно изветрява
и се дегазира.
С умиращата пяна.
умира вечерта -
предизвестено-гаснеща,
надиплила в съня
непреживяно щастие,
ей тъй,
за красота,
вместо причастие.
