Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо.Виртуално обречени скитаме в нета,
сърфираме с мисли прикрити.
Стандартните фрази с досадни клишета
са мъдрости в статуси скрити.
В какво се превърнахме - в профилни снимки!
Човешкото в нета изчезна!
И стадо добитък, вместо на нивата,
пасем виртуално във фейса.
Дали ще отпием от прясното мляко,
което дои виртуала?
Или ще усетим целувката свята-
две точки и скоба накрая?
И как ще я караме? Свикнахме вече.
Не можем без интернет дрога.
Кафето си пием сами, но на лафче
с приятели близки от блога.
Модерен елек самотата облече,
зад приказни профили скри се.
Светът виртуален душите обрече -
реалната обич стопи се.
