Тиха си! Душата ти мълчи !
Притихнала е в непремерен ужас.
Задавяш се в очакване! Боли!
Пулсът е жребец препускащ лудо.
В тази тишина е спрял дъхът
на не една изгаряща целувка.
Спомените сякаш са от плът -
връхлитат те в съня, като вихрушка.
Сърцето, като стар шизофреник,
танцът си не спира да играе.
Ритащо в неравноделен тик,
аритмично сълзите ти вае.
Да върнеш искаш времето назад,
миг преди да дойде тишината -
щастието е фалшификат,
с който се подкупва самотата.
Тиха си! Душата ти мълчи
удавена в любовно наводнение.
Няма изход! Страшно е, нали?
Само тишината е спасение!
/Как да се спасиш от любовта?/
