Присвити устни, нечестиво,
с език отекъл в безтегловност,
очи присвити, горделиво,
горят в неистова злокобност.
Изсмукват въздухът искрите
на пламъци от себелюбие -
каденци лумнали в душите
след садистични интерлюдии.
Забързани пълзят ръцете,
завихрено фугато свирят.
Плътта - скована в междуметие,
в пристрастни чувства сублимира.
И след банална равносметка,
след очевидна вакханалия,
остава лудостта в отметка -
любов, изтъркана в мълчание.
