Притихна телефонът.
Стаи се в очакване.
Обажда се твоето мълчание.
Оплакването е записано.
В книгата за оплаквания.
А къде са похвалите?
Скачам в съня си.
Напразно.
Няма неприето обаждане.
Неприето извинение
се блъска в прангите
на изкушението -
да се обадя.
Жадно препрочитам
последната усмивка
и последното
"-Добро утро!",
което си пратила.
И ми липсва
наглия звън на телефона,
мразя го така
притихнал.
Ще ползвам телепатия,
за да те повикам.
