Кога си най-реална,
а кога не спиш?
Кога усещаш всеки вопъл на душата си?
Когато пиеш джин?
Когато отмъщаваш?
Кога си ти?
Най-истинска?
Кога си жалка?
Кога е тъмно в теб?
Кога се чувстваш малка?
Кога в сърцето ти бушува
на любовта безумното торнадо?
Кога обувките ти са от лед?
Кога харесваш се във огледалото?
Кога усещаш всяка струна,
всяка нота във всемира?
Кога намираш хоризонт?
Кога със хоризонт се сливаш?
Кога е тъмно в теб,
кога е кално?
Кога дъждът е само дъжд,
кога е плач?
Кога е срамно
да изливаш същността си?
Кога шосето става път,
кога палач?
Кога намираш време за сина си?
И за мъжа до теб?
Кога в готвач превръщаш се,
кога в страдалка?
Кога успяваш да се преродиш в русалка?
Кога си силна?
Може би крещиш в съня си,
но грим си слагаш сутрин.
И сърце си носиш.
Калта не ще те спре.
Прескачаш локви.
Жената в теб тъче дъждовните въпроси,
когато споменът за мен е още топъл.
