В непроницаем сън
и непрогледен мрак
невидима въздишка се полюшва
в завеси от копринен здрач и дим,
запълва дробовете - пуша.
В слабините на нощта
пулсира лилавият вятър,
с усещане за красота
дима разнася в тишината.
Мигът топи се в топлина.
Обвит в тютюнева емпатия,
погледът ми се потапя
в хиляди искри - съзвездия.
Еманципация на свободата.
Затворен съм в душата си.
Осъден доживот да чувствам
и да разбирам грехотата си.
С думи блудствувам
в тягостни процесии.
Принцесите са млади вещици.
Цветята - копия,
нанизващи колибри.
Една цигара
няма да ми стигне,
за да запълни празнотата.
Взривил съдбата,
паля втора.
Как да обясня на непушача
защо безсмислено се тровя?
Примамливо,
вълнуващо
обречен,
поемам дъх
и пиша
песен.
