Чу ли?
Пропяха петлите!
От себе си три пъти се отрече.
Нима се уплаши и стана предател?
Себе си ли лъжеш, поете?
Нямаш ли сили?
Нямаш ли слово?
Нима сърцето ти
превърна се в камък?
Безсилно си отиваш в нощите,
при бесовете.
А стиховете без душа
са замък,
в който си заточен
до безсмъртие.
Тежи перото,
за жалост и за назидание
на всички смъртни.
Ще избягаш на разсъмване?
Преди петлите да пропеят?
И огласят поредното предателство?
Мечтател беше, с чувства необръгнали.
Сега не смееш да погледнеш огледалото.
От себе си ти три пъти се отрече.
Отрече се от любовта си.
Себе си ли лъжеш, поете?
Или се опитваш
да излъжеш
съвестта си?
