Аз ще нося в себе си, до гроба,
Българско сърце, свободен дух,
Вярата в България и в Бога,
Горд, достоен син на Аспарух.
Древни планини са ми опора,
Езерата път са към небето,
Житото е злато в небосклона,
Залезът разтапя се в морето.
Искам да повярвам, че ще мога
Йероглифите житейски да чета -
Късчета от мъдрост и тревога,
Логика от минало дошла .
Моят път е тук! Не се предавам!
Няма от какво да ме е страх!
Отечеството си не изоставям!
Песните си не превръщам в грях.
Ритъмът им ме събужда рано.
С мисълта - не съм предател!
Толкова пътеки извървях.
Учех се да бъда и мечтател,
Фокусник, приятел, син и брат.
Хлябът нагорчава, не е лесно -
Цял живот преследва се мечта.
Често се отчайвах, но в небето -
Шепота дочувах на дъга,
Щастието скрила в цветовете,
Ъглите обляла в светлина,
Южна кръв преляла ми в сърцето -
Ято от прабългарски слова!
