Ти или Аз?
Аз или Ти?
Кой даде повече?
Кой повече взе?
Куп бесове в
лилавите нощи
с дъх на море,
с боси нозе,
пътуващи мисли,
нощно небе.
Изгряващи страсти,
залязващи чувства.
Небитие.
В безтегловност
изпадаме.
С натежали ръце
прегръдка си спомняме.
На колене
пред съдбата заставаме
без грехове
и само отлагаме
неизбежната карма.
Може би Аз,
може би Ти,
може би заедно,
като вълни
ще сме обречени
в морски скали
да се разбиваме
във вечността
и като риби,
там на брега,
да изсъхваме бавно
в устата на мида.
Луната намига,
но не е игра.
Как се дели
на две любовта?
