Та каква ти любов!?
Термоядрена бомба -
след взрива и трева не расте.
От отворен прозорец
лъха страст, лъха болка
и вина в премаляло сърце.
Та каква ти любов!?
Не валят оправдания,
а от сляпо, сърдито небе,
непотърсено пада
забранено сказание -
не любов, а игра на дете!
Та каква ти любов!?
Кислород не остана,
мегастрастно животът взриви
и помете морал,
добродетел, и нрави...
и задръжки, и срама изтри.
Та каква ти любов!?
То не бе изненада,
а дълбок термоядрен синтез.
Ослепила света,
изтощила душата -
не любов, а изгаряща смес..
Та каква ти любов!?
Щом се сливат душите
и от две се превръщат в една,
не любов е това,
а природна стихия,
от която се ражда звезда.
