ОПОМНЯНЕ

Защо очаквам ти да си наоколо, 

вместо да бягам и да се опомня.

В. Христова

рана върху рана,

спомен върху спомен 

утайка от нирвана 

узряла в стих греховен

кафето овкусява 

в студена ранна утрин

рана върху рана 

не любов безвкусна

часовникът със птиче 

стрелки по път събира 

ребрата ми са стълби 

по тях тъгата слиза 

дълбоко в слабините 

в студена зимна преспа 

разбити капиляри 

пулсиращо посрещат 

разяждащия вирус 

облекли бели дрехи
смели левкоцити

са с бойните доспехи

имунната система.
успешно заблудена

се бори упорито
с въпросната дилема

разбъркан куб на Рубик - 

страстта на далтониста

опомням се, не бъркам,

но тебе, 

тебе искам ...

как да те забравя?

стихът не е виновен

искам да избягам, но...

белегът е спомен