БЕЗЕСЕННИК

Тази есен не дойде навреме.
Чаках я, уморен от лятото.
То прегаряше в залези,
близо до гроба на надеждите ми,
но така и не угасваше.
Да я посрещна исках,
тази есен неидваща,
моята есен,
с пожълтелите мелници,
с дъждовните бледи уикенди,
и настръхнали от студ понеделници,
неусетно преминаваща в зима,
тъй неидваща моя есен.
От злоба се заинатила,
да ме лиши от цветовете си...
Чакам я.
Ще отмине, дори

без да ми се обади.
Изведнъж ще дойде зимата
и със снега си ще ме запали.
Ще изгоря като факла замръзнала,
така нераздал плодовете си.
А на пролет, с налъмите,
ще съм цъфнал безесенник.