с тебеширена тъга
рисувам булеварди
после ги вървя
с широки, смели крачки
дъждът ме заличава
във вадата се стичам
замръзвам без да страдам -
обичал съм, обичам
и тихо продължавам
надежди да рисувам
нейде по паважа
познати стъпки чувам
дали със тебешира
успял съм на шега
теб да нарисувам
реална във нощта?
