късче любов, шепа спомени, мигове чиста мечта.
Кой заслужава, не зная. Щом е поискал, съм дал.
/Мъдрост, дошла без да пита, носи сълзи и печал./
Давам си тайните, всичките, нежните, мили слова
и не пестя благодарности - давам докрай добрина.
Само душата си пазя от лицемерни крадци.
Ако грешил съм понякога, моля се Бог да прости!
Искрен съм бил, до безумие, честен, по детски свенлив.
Колкото повече давам, толкова по съм щастлив!
Нищо, че почести нямам! Аз съм раздал светлина!
И съм богат по презумпция с бисерно чиста душа!
