вторник, 18 ноември 2014 г.

НАХАПАНА РАДОСТ

Звън на тетива -
къде е стрелата
която заби се в сърцето?
Слънцето ахна,
в миг коленичи -
залезе от мъка превзето.

В малкото село,
качило баира,
самотен овчар грозно псува.
От тежките думи
посърна небето
в шепа мазолеста, груба.

Греховни камбани
громят тишината.
Моралът е точен часовник.
Грапаво гърло с ракия помята
в ума на бездомен любовник.

А ето стрелата!
Съдбата подхвърля
парченце нахапана радост!
Дали да се влюбиш?
Въпросът е спорен.
И отговор няма за жалост.


 
;