Не се страхувай, даже да боли.
Жадувано е всичко забранено.
Сърцето ти не може да заспи,
когато е безсмислено студено.
Сънят е дрезгав, грапав като вик.
Кутията с бонбони е утеха.
Кошмарът се повтаря миг след миг -
най-близкия човек е най-далеко.
Трепери чувство, тънко като лед.
И с всяка стъпка плашещо проскърцва.
Най-страшно е, че навикът проклет,
към миналото с мислите те дърпа.
Но нямаш избор, в цайтнот си сега.
Апатията в млечен път си скрила.
Не се лети в небето без крила,
а ти без обич чувстваш се безкрила.
Не се страхувай. Няма да се спи.
Нощта е многозвездно одеяло.
През миглите ти, утрото сълзи
/в сърцето ти/, от болка помъдряло.