Тя беше муза, тъкмо негов тип.
И всяка сутрин бягаше за здраве.
С лице на ангел и без целулит -
с мръснишки мисли /винаги след пладне!/.
Той бе левент, красив и упорит.
В кантората чиновник с перспектива.
Животът му бе сив, непиперлив,
а скуката - приятелка свенлива.
И всичко беше лесно, до мига,
когато Господ срещна ги във бара.
Чиновникът внезапно я съзря,
а тя, кокетка, всичко забеляза.
И рече Бог - Да бъде любовта!
Избухнаха една, две, три свръхнови,
а после двама, в плен на любовта,
закотвиха се с брачните окови.
От Муза-ангел тя се промени
в запусната, дебела домакиня,
а той зад телевизора се скри -
досаден чичко, кисел шкембелия.
Животът се изниза на шега...
И в крайна сметка? Няма оцелели.
А тази притча пиша на шега -
то, истината, няма други цели :)
