Вчера си тръгна.
Както винаги - завинаги.
Щом така си решила - Добре!
Небето помръкна.
Душата се срина,
но сърцето не спира, не ще.
Опитвах да бъда
напук безпристрастен.
Без карти прикрити в ръкава.
В играта нечестна,
все честният плаче,
а после вините прощава.
И тъй до безкрай,
до последния вопъл.
Изтощен в енергийна война,
те изпратих до прага
и въздъхнах дълбоко,
уморен от безчестна игра.
Затворих след теб.
Запалих цигара.
Дишах дълго свободния дим.
Ти си тръгна - Добре!
Щом така си желала...
Предпочитам
реалност без грим.
Но остава въпрос.
Цяла нощ ще гадая.
Ако утре, ей тъй, на шега,
на вратата почукаш,
аз дали ще отворя
и ще кажа отново...Ела!?
