И аз не знам защо те искам.
Изгубвам се в очите ти.
Политам
в необятната вселена
на любовта
към теб родена.
Но остава нещо скрито.
Тъй далечно,
упорито,
вещаещо прокоба черна.
Къде си моя, благоверна?
Прикрита си зад паравана
на наранената душа?
Ще се разкриеш ли?
Не зная.
От този страх струи тъга.
И чувствата ми стенат в плесен.
Отнесен сън и съм обречен
на куп желания безумни.
Напук на правила, морал и песни
сърцето ми се свива плахо.
Защо те иска?
Не е цяло, без мъката по теб?
Защо ли?
Не му ли стигат болки свои,
та чуждите беди на близки
сърцето ми да страда иска?
Или си част от мен?
Неосъзната?
Част от въздуха, душата...
И затова така те искам.
Безмозъчно...
Дори подтиснат и унизен от теб,
не спирам.
Ах, не разбирам!
Ах, не разбирам!
Защо отказвам да повярвам,
че никога не ще те имам????
