В уюта на съблечените клони,
ноември се събужда с вкус на зима,
нощта като студена катафалка,
изнизва се, денят се ражда в сиво.
А облаци, с лицата на гаргойли,
остатъци от сънища сканират.
Гротескно е. Кафе във доза двойна
с огромна глътка на червено спира.
Задръстване, но зъзнещо, без нерви,
в очакване на идващата зима.
Случайна мисъл светва във зелено,
- очаквам днес отново те видя!
