Та ти го наричаш паянтова къща.
Ако случайно стената се срине ?
Ако затрупа ни стара покъщнина?
Кой ще виниш? Съдбата ли? Бога ли?
Мен ли, виновен без съд, ще обесиш?
Ето, тиктака ти вече часовникът.
Имаш ли време за празни беседи?
Зима куцука и чука на прага ти.
Ти се чуди, но времето хърка.
Ще се събуди след малко и мъмрейки
всяка възможност за нас ще отхвърли. Бездомните кучета ще оцелеят,
(любимец домашен едва ли ще стана).
Очите затваряш, но мисъл не смее
да фръкне навън, над клишето-ограда.
И как ще летим? И как ще сънуваме?
Кръстовища спират греховната песен.
Защо уморени за страст да бленуваме-
краят е близо, любовта е далече.
Едва ли се смееш. Какво ти веселие...
Път за спасение казваш, че няма !
След цялото мое писмо - откровение,
още ли искаш да влеза във Храма ???
