Ще излети ноември като птица.
Денят ще се оцъкли мразовито.
Под стъпките на плачеща вдовица
дъждът ще се превърне в снежно сито,
ще отмалее в стрехи и подслони,
в скъсаните дупки на палтата.
Студът ще се присмее мълчаливо
на зъзнещите сенки във душата
и всичко ще забели, като гума -
ръбатости, обиди, поражения.
Ноември ще отмине като дума,
казана напук, със омерзение,
с грубо, преваляващо упорство...
Ноември ще си тръгне със покорство,
печалната си воля ще изпрати
в биполярно, коледно разтройство...
Снежинката в окото ще се стапя,
опитала в сълза да се превърне.
Заседнал в белостенеща апатия,
ноември ще мечтае да се върне.
