НЕЛЪЖА

похвални думи за телесни форми

облизване пред вкусна вечеря

евтино и вулгарно

неприкрито лицемерие

гладки зъби - ръбеста душа

мъжкари с космати гърди,

размахват пръст пред млада жена -

курва била,

но нали

фолклорно попски особи

лепят етикети

плюнчат гербови марки

и устни залепят

прокоби мълвят -

това е правилно

това не е правилно

това е така

това не е така

агнето е без избор

овчарят му е палач

Гергьовден наближава

за един - сватба

за друг - брадва,

за един - празник

за друг - плач,

но аз ще ти кажа

една нелъжа -

ти не си курва

ти си жена

НЕ ТЪРСЯ ЛЕК

Не търся лек за чуждата душа.
Тя, моята душа, едва е жива.
От чужди болки аз се разболях,
а в дясната ръка сърби коприва.
Стотици планини ще донеса
и няколко морета ще преплувам.
Какво от туй, че бил съм в пепелта,
не се страхувам огън да щурмувам.
Но стига вече. Време е да спра
уроците безценни да раздавам.
Дали да търся лек за любовта
или да се науча да прощавам?
Когато си простя за любовта,
ще литна към небето като феникс.
Тогава лек за чуждата душа
в моята ще мога да намеря.

СЕБЕ СИ

тя обича себе си
мисля за себе си
купува за себе си
защитава себе си
живее за себе си
пише за себе си
всичко и идва от самосебе си

не признава света

не мога да съм себе си
да мисля за себе си
да купувам за себе си
да защитавам себе си
да живея за себе си
да пиша за себе си
нищо не идва от самосебе си

за да бъда себе си - трябва да съм тя

НЕПОТЪРСЕНИ

шепнеха цветята

на рибарските мрежи

и на мълчаливите риби

че денят е светъл

убеждаваха ги, че е цветница

рибите потръпваха уловени,

а може би и щастливи,

че ще поемат смъртоносна доза въздух,

наместо думи непотърсени

и рими

ЦВЕТНИШКО

В очакване на "новият" спасител,
тълпата е размахала цветя.
"Осанна" викат - божият служител
на избори ще оди пролетта.
Какво от туй, че Лазар е подслушван -
това е само клюка и мълва.
и нек'ви прокурори малодушни
се бъркат у светейшите дела.
Пет сухи хляба сложил във торбата
и две рибета, дето си мълчат,
те тоз "спасител" знае си играта,
ще бъде във властта и втори път.
Народ наивен - пак ще се надява,
че мутрата ще бъде нов Христос,
но нека за закуска магистрала
си хапне вместо топъл вкусен тост,
а после, с изпопадалите зъби,
излезе на централния площад.
Разбойникът Варвара ще пребъде -
Христос ще си остане непризнат.

Малкото цвете

Цветето, не се прибра снощи,

отряза стъблото си,

за да украси вазата

на една много самотна стая.

Полудя ли или бе влюбено?

/В случая не е русалка, а нещо друго/

Напук на съветите на всички от градината,

то не се стърпя и си замина.

Нямаше да е вечно уханието му,

нито красотата му.

Болката беше режеща,

а водата плашеща.

Но то обичаше

и любовта бе ароматът му.

С нея украси стаята

на едно приятелство.

ВЪПРОС НА ВРЕМЕ

обичам те
обичам те
обичам те

дъхът е беглец
препуска през иглени уши

смъртта не се отбелязва с цветя
съдбата е сбор от бодли
въпрос на време е да заболи

и какво от това

хвърлен е зарът
въпрос на късмет е
въпрос на игра

всеки избор оставя следа
/на шега, без вина/

ПОСЛЕДЕН ОПИТ

Отказвам, няма да се бръсна.
Ще драскам и с последни сили
в последен опит да възкръсна,
за да съм жив за теб, любима.
Не си играй. Аз нямам време.
От тук нататък съм сериозен.
Избирай или си със мене
или оставаш хубав спомен.
В бюфета скрил съм стари снимки,
но истина от теб не крия.
Попадал съм в любовни примки,
но любовта не е ловджия.
Изпуших толкова цигари,
че май озонът ми не стига.
Сериозно, мразя пусти гари,
а влакът ми отдавна мина.
Присвил очи, с брада корава,
и мъдър като стара книга,
отново искам да повярвам,
че любовта не е интрига.
Напук на цялата вселена,
отказвам чувствата да бръсна
в последен опит да обичам,
преди да се кача на кръста.

СЪНУВАХ ДЪЖД

Сънувах дъжд,
насмете се луната,
залиня.
Облаци обвиха я
в тревожност.
Светлината и от сълзи избледня,
плачеше за истината болна.
Когато лявата ръка
не съгласува с дясната съня,
дясната ръка ревнува ли?
Или се прави, че не вижда?
И божа заповед ли е това
да бъдеш влюбен в невъзможност
очевидна?
В съня не бях набожен.
Плъхче бях,
бял, пухкав кроасан,
бонбонче розово.
Бидон за зеле беше раят,
целият искрящ в зелено.
Дали обичах те не зная.
Сънувах те, в гнездо
от нежност.....

ТРАВИАТА

Повярвай ми,
не искаш моята тъмна страна.
Непрогледно е там.
Носи студ, самота.
Ще се скиташ изгубена  в мен,
безпосочна
ще се блъскаш в стени,
а в главата рефрен
ще започва
голяма музикална форма,
симфония с име -
"Реквием за един мръсник".

Еднопосочна
е магистралата към Ада.
Непорочна е любовта ти, но слаба.
Изгубена из малките улички на Париж,
ще намираш себе си,
с мен ще мълчиш.

По-добре ми повярвай,
не искаш моята тъмна страна.
Океанът е жаден,
ще изпие страстта
и след нея ще вие прощално.

Машинално ще спреш, осъзнала кошмара!
И ще станеш критик,
а кристалната вяра
ще изтича в канавката.
Травиално,
досущ "Травиата".
Моята тъмна страна е опасна.

ГЛЕТЧЕР

Обичай ме такъв, неуловим.
Безплътен, но безумно нежен.
В някой свят, различен, ще вървим
с поглед от любовна страст премрежен.

Тук ще сме далечни, засега.
Може би за миг ще се сближим.
Но повярвай, само на шега
ще наричаш този сън любим.

Волята свободна отлетя.
Оковани чувства бият барабани.
Пречат ли ни спомени, вина,
вием ли от стари гнойни рани?

Няма как, ще бъдем само дъх,
издишан от самотна, лятна вечер.
Ти не спи, обичай ме такъв -
ледено-горещ, отчаян глетчер.

ШЕПА ПРЪСТ

На сергиите - лица.
Избираш и плащаш цената.
Измиваш на мивката
малко тъга.
Слагаш маската
на приятел.
Нов човек се роди!
Етикетът стои
малко завалян,
но сълзите на статуя
не попиват в плътта
и дори да вали,
тази маска се слива с душата
гримът безпроблемно стои.
Перманентен е казват,
не гримаса.

На сергиите чакат палачи -
продават стогодишна самота
в панелните блокове.
Продавачи на смърт
само вдигат цената
с една шепа пръст.

ГОРЕЩО

Тази ръка, с която те докосвам,
е щастливка.
С нея доливам вино в чашата
и поднасям към устата си
омая.
Пустинята е само липса на нещо,
иначе прилича на рая.

Слънце, ти си нещо горещо.

ВМЕСТО ЗАХАР

Бели роми са мръсните чаршафи.
Протягат сутринта в среднощни мисли.
Понякога задават и въпроси
за старото петно разлято уиски.
В гънките си крият аромат.
И някой косъм, от незнайно време.
Мръсните чаршафи са инат -
искат да прегръщат само тебе.
Рано сутрин, смачкали очи,
сбират от нощта самотна мрака,
сипват го в кафето ми, горчи,
но очакват тебе, вместо захар.

АСАНСЬОР

Цигарен дим, прощално ехо -
декорът вече е готов.
Бутон натискам в асансьора,
политам към етаж "ЛЮБОВ".

Но някъде, по път засядам.
Клаустрофобично вцепенен,
ужасен факт установявам -
етажът бил е подменен.

Тогава вадя револвера
с предълго репетиран жест,
директно в камерата гледам -
смъртта е форма на протест.

Със страх завъртам барабана.
Прещракват зъбни колела.
Петлето се запъва рязко -
готов съм вече за стрелба.

Оловни думи ще изстрелям,
в челото, в черния гранит.
Ако случайно оцелея,
ще псувам, че съм още жив.

Но ето, тръгва асансьорът.
От челото капе пот.
Заседнал бях, защо да споря,
но стигнах до етаж "ЖИВОТ".

ВЪПРОСЪТ Е

Въпросът е
мълчание,
очакване,
съмнение,
страдание,
зад устните 
барикадирано стенание,
околовръстен път,
навярно кален,
здание със хиляди врати,
и изпитание за волята,
терзание,
заседнало във гърлото,
дихание,
оксиморон от преносно вълнение.
Мълчи!
Не питай!
Липсва вдъхновение!
И не мисли!
Въпросът е въпрос,
когато е зададен
/н./а. себе си дори!/

или...
...или?

Ако не питаш,
замълчи!

НЕ СПИШ, НАЛИ?

Не спиш, нали? И чакаш да ти звънна?
Недей, това очакване боли.
Отново от любов без плът ще зъзнеш,
прегърнала отчаяно мечти.

Броиш секундите. Поглеждаш телефона.
В утъпкани от скука часове
забито е едно последно "Сбогом!" -
букет от непризнати грехове.

Затънали в тотална невъзможност,
едва ли ще успеем да заспим.
Най-простите неща изглеждат сложни,
когато си далече от любим.

Не спиш нали? Поглеждаш телефона,
а точно той открадна ни съня.
Дали ще носим царската корона
в очакване да звънне любовта?

Съдбата, като в пясъчен часовник,
постави ни от двете му страни.
В бълнуващата нощ крещи затворник -
останал без любов да позвъни.

ТАЛИСМАН

В душата си приготвям талисман -

сън в реалността опитомен.

Крия любовта си в пентаграм -

искам да те върна пак при мен.

Знам, че тебе също те боли.

В секундите, когато си сама,

мислиш си за мен и може би

тихичко повява самота.

Какво ли те очаква в този ден?

Иска ми се мъничко да знам,

за да се усмихна умилен -

ти си моя слънчев талисман.

АМ

ооооооооооооо
оооооооооооо
ооооооооооо
оооооооооо
ооооооооо
оооооооо
ооооооо
оооооо
ооооо
оооо
ооо
оо
о
бич!
АМ!
ТЕ!
е
ее
еее
ееее
еееее
ееееее
еееееее
ееееееее
еееееееее
ееееееееее
еееееееееее
ееееееееееее
еееееееееееее

ТАТУИРАНИ АНГЕЛИ

Първото намигване ме блъска назад.
Влажна сънливост се спуска зад миглите.
Вълните са страшни - ревящ водопад
вдига от сън напращелите мисли.

Ти си пълна с енергия!

Бомба си, атомна,

а аз нещо от сорта 

на река Дунав в сантиметри,

....ама лятото ..

Не те мисля за луда, даже си ангел.

Аз, възседнал самия Архангел,

в предсмъртно видение,

пожари гася. 

Бог е отшелник - твори самота.

В светът-забавление

Синята птица пърха с крила.

Щастливи са гардеробиерите - 

след представление раздават палта.

Но кой ще даде на лъжеца доверие?

Празни тела татуират си знаци.

За разпознаване.

Но аз те познах.

И без знак и без глас.

Моя ангел открих.

Татуирах душата ти
с "ВЯРВАМ ТИ".
Ти татуира душата ми
с "ЧАКАМ ТЕ".

ВИОЛЕТКИ

Моите виолетки

са хапчета против душебол.

При криза, взимам една

и езикът ми е лилав.

Лилаво е небето,

лилава е земята,

лилава е нощта.

А душата?

Подсладена!

ПРИЗНАК НА ЖИВОТ

Бесней сърце! Излей на воля
отчаяните чувства в теб.
Крещи и блъскай до умора,
нормално е - не си от лед.

След всяко "Сбогом" остаряваш,
тъгата в клапите струи.
Но пак не спираш, продължаваш.
Сърце си - блъскаш лудо ти.

Какво извади те от релси?
Една измислена любов...
Сега без дъх пулсираш, зверски.
Препускаш шеметно, в галоп.

Какво показва апаратът?
Та ти си вече шампион!
Поспри се - Няма я, избяга.
Защо е този маратон?

Крещи, бесней, но имай мяра
и силите си запази.
От много "Сбогом" остаряло,
неопитно си още ти.

За малко разума послушай -
признатият кардиолог.
Отново ще се влюбиш лудо -
това е признак на живот.

СТРОФИ

"- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!"

Антоан дьо Сент-Екзюпери

 

 

 Първа строфа

Една дивотия пресичаше
гъстия булевард
с походка на кралица.
Оранжевата и коса
крещеше - "Хубавица!",
заместваше жълтото на светофара.
Като птица,
от онези, с дългите крака,
прецапваше през градското блато.
Тротоарът я очакваше дръзновен,
а колите, сепнати и стъписани,
с ококорени очи заглеждаха бедрата и
и тихичко подсвиркваха.
Блясъкът на черния и клин ги заслепяваше
и аха, да стане катастрофа.

Втора строфа.

Пак тази дивотия влезе в ресторант.
Виното се надигна, за да я огледа.
Кристалните чаши звъннаха в хор.
В един коридор се скри оберкелнерът.
Покривките се преплетоха във вратовръзки,
пръски от шампанско излетяха
и коркова тапа удари тавана.
Прошка няма.
Кавалер подаде стол.
Оливерникът със сол
и чер пипер се изчерви,
а тя приседна като антилопа.

Трета строфа.

Разтърси я за раменете вятърът -
глупак, ревнуващ и от пролетното слънце.
Ей тъй, да я подразни, на шега,
подухна, под полата и да зърне.
Дори опита се да грабне телефона!
Но тя небрежна, както винаги спокойна,
държеше здраво вярната посока.
Пресичаше през булеварда на живота
без да се оглежда.
Осъзнала -
Дивотия в клетка никой не отглежда,
очакваше дресьорът на сърни.

Четвърта строфа

Даже да боли, надеждата умирала последна.
Малкият принц и продавачите на надежда
се съвещаваха имат ли време.
Розите предлагаха бодли с намаление.
А оранжевата дивотия,
се разсейваше,
докато чакаше
поредния опит
да бъде опитомена.

ПРИЯТЕЛ

Приятел, казват, в нужда се познава,

но честно, аз не вярвам във това.

Приятел ли е, той ще озарява

с усмивката си твоята душа.

Приятел ли е, ще ти е приятно,

дори да чуеш неговия глас.

Ей тъй да го попиташ - "Как си братко?

Хайде да запалиме по фас.

Кафенце да си пийнем, после сладко

две думи да си кажем, анекдот."

Приятелят се среща много рядко -

и може да го търсиш цял живот.

Приятелят не е линейка, банка,

не е прислужник, нито елтехник.

Приятелската нужда не е жажда,

която със вода да утолиш.

Та казват хора "Има интереси.

Те вечни са! Приятелите - не!"

И истина е туй, но за принцеси,

за истински приятели- не е.

НЕЩО РЪЖДЯСАЛО

Не търся шансове.

Не търся нищо.
Не искам при мен 

да те връщам отново...
...Всъщност ...

...като се замисля...

нямаш място 

и в моето слово...

Къде да те върна? 

Тази игра отдавна омръзна 

и вина изветряла досажда.

Поредната сажда изчиствам от кюнеца тесен,

ръждата заяжда

и бравата трудно

отключва сърцето.

Поетът е слаб,

защото с душата

гради пирамиди,

а там фараоните

чакат безсмъртие.

Тук в битието омазнено

няма спасение -

филия с презрение,

мъничко сол 

и...

...забвение.

Вземи си живота.

Аз моя си нося под мишка.

Две дини не мога,

дори нямам книжка -

шофирам по памет.

Но пак се намирам...

...и без магистрала.

Навярно си права.

Не ще се получи.

Не аз се предавам -

ключът ти се счупи :)

ХАМЛЕТОВСКИ

Ангелите вярват в мен.

Не знам защо, но се усмихват.

Достоен ли съм в този ден

отново ангел да обикна?

Нима студените очи

прикрили са душа гореща?

Нима в утихнало сърце

кръвта кипи за нова среща?

Събуждам с чашата кафе

горчивият, напразен опит.

Да им повярвам или не -

хамлетовски е въпросът.

СЪНУВАМ СЪН

Сънувам сън. 

Отляво ме боли.

Разплискани въпроси ме обливат.
Надничам там, 

където беше ти,
точно миг 

преди да си отидеш.

Сън сънувам. 

Странни планини.
Дервиш с пола 

върти се като пумпал.
Гмуркам се във твоите очи -
заспал съм в тях 

и станало е чудо!

Защо обаче, 

в ляво ме боли?

Сънувам сън ли 

или съм още буден?

Разплискани въпроси призори

със изгрева

безсрамно ме събуждат.

Завръщам се без теб 

в реалността.

Светът се свива 

като рана в белег.

Болката отляво пощуря -

сънувал съм, че
пак съм спал до тебе.

***

Защо реват вълните?
От какво им пука?
Хвърлят си сълзите
като хайвер на сушата.
Пясъкът подлага
неепилиран крак.
Спъват се вълните,
но идват, пак и пак,

привидно все едни и същи.

Слънцето се мръщи,
в облаците бели.
Защо реват вълните?
Нима са полудели?
И аз като вълните
в любовен океан,
разбивам се във тебе
от никой неразбран.

КОНТРА

Разчупваш ме през мислите си,

все по твоя начин.

Различен съм от теб, 

на смисъл неподвластен.

Кога ще се прегърби 

нащърбеното его?

Опитвай се, не спирай -

залагам срещу тебе.

?

***

?

През образи залитам,

в тебе вплитам се

и огледално си поставям 

въпроси

въпросителни!

Непонятно разменен, 

индиферентен,

напудрен, 

нагримиран,

прецедентен,

разголен се съзирам,

в твойте мисли.

Опитай пак.

Но дай начисто.

?

***

?

Накъсо свързаните жици,

с високоволтова дъга,

разтапят влюбени зеници

в електровълнова сълза.

?

***

?

Разчупваш ме през мислите си.

Стига!

Аз точно там не искам да се чупя.

Вещаят стари вещици примирие,

но аз не искам за това да слушам.

?

***

?

Печалбата по равно ще делим.

Спечелилият всичко ще загуби.

Играеш ли? Без правила, без грим?

Играй играта, даже и да губиш!

?

***

?

Все по твоя начин се прецакваш -

да казваш контра не е хитър ход.

Понякога добре е да изчакваш,

дори да не играеш бридж-белот.

С БЕЛИ КОНЦИ

Съшитата с бели конци,

истина се преоблече в лъжа.

Кадифе в насълзени очи

се превърна в кафява басма.

Отдадена близост излъчи

към космосът празен сигнал.

Сляпа неделя измъчи

любовните чувства с печал.

Разля се в ръцете ми птица

от полет прекършен дошла -

беше за мене светица,

летяща дори без крила.

Но свърши се - тази илюзия,

съшитата с бели конци,

всъщност е само контузия,

ще мине, дори да боли.

ГЛАДНА МЕЧКА

На д-р Христо Димов

Гладна мечка, кучета я яли.
След лъв ловят отбор хиени.
Ако сме в Сахара, мили брате,
всяка капка дъжд ще е безценна.

Всяка болка има пик и праг.
Не боли ли? На кого му пука.
В пръв приятел се стаява враг,
грешката не води до поука.

Безстрашието има си цена.
Плащаш - получаваш доза смелост.
После, ужас, сякаш на шега
виждаш, че въжето се оплело.

Ритваш стола, без да искаш, знам!
Гладна мечка планина повдига.
По-добре да си гладувам сам,
Лъв съм, но не нося лъвска грива.

МАГЬОСНИЦА

Пожелах те! Неочаквано и силно!
Дори не бях помислял за това.
Чувствата заливат ме безспирно -
спрях да дишам. Ще се задуша!

Връхлиташ ме и бурно, и спонтанно.
Пулсиращ ураган, потоп, порой!
Желая те, безумно, нереално!
И без да искаш целият съм твой.

Не ти се слушат влюбени брътвежи,
но, Боже мой, не мога да мълча!
Какво направи? Мисля си за тебе
и сякаш съм откъснат от света.

Поспри за миг, да мога пак да дишам,
а теб ще те желая до несвяст.
Магьосница си! Няма да отричам
и влюбен съм в магичната ти страст.

ЛАЕЩО КУЧЕ

Когато разкопчана е душата ми
и песента ми е изпята наполовина,
когато любопитно са вторачени
в съдбата ми "приятели" мнозина,
когато ден след ден се осъзнавам,
и времето се килва отмаляло,
когато за провала обвинявам
проклетото си его, посивяло,
когато си мърморя заядливо,
разчоплил съкровените си рани,
когато безпардонно ме подритват
и слагат ми в устата думи разни,
тогава, ми се пишат странни рими,
и стихове, подадени ми свише.
Запалвам папиросата последна
и цялата мътилка с кеф издишам.
Ръмжа настръхнал, сянката си лая.
Пробивам дупка с поглед в небосвода
и казвам ви, че лаещото куче,
дописва често премълчаното от Бога...

МРАЗЯ ДА МЪЛЧА

"Сега ще си мълчим." -
аз мразя да мълча.
Говоря с теб наум,
въздишам в тишина.
От думите спасен,
но с чувства озверели,
мълча от теб сразен
и с мисли забранени.
Не ти се слуша, знам,
бърборене напразно,
цигареният дим
покрива безобразно
спестените слова.
Любов ли е това?
Не знам, нали мълча...

РОКАДА

Не исках да те виждам точно там -
безлична, тиха, сляла се с тълпата.
За мене беше огън, беше блян,
сега си само част от сивотата.

Не можех да повярвам - точно ти?
Нима не бе от друго измерение?
Сега си част от "всичките" жени -
със скучно и банално ежедневие.

Какво се случи? Ти се промени?
Казваш, че желана е промяната?
Може би си права, но уви,
има нещо гнило във замяната.

Уж си класна, даже слушаш Бах,
облечена блестиш без забележка.
Какво се случи? Скоро осъзнах -
от Дама се превърна в скромна Пешка.

ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА

Ще бъде сто часа
и няколко минути.
Разцъфва пролетта
в топящи се капчуци.
Изсвирва стар сигнал
кафе от вряща кана.
В посока "неразбрал".
махало се накланя.
Далече сънен тропот
на разлюлян трамвай,
завесата разтваря
на слънчевия рай.
И всичко е магия
от цъфнали цветя,
ухаещият люляк
парфюм е на града.
Прииждащият ден,
роден от форма-мисъл,
измислен е от мен
и аз съм го орисал.
Да бъде светлина!

УСМИВКА СКРИЛ

Нощта, като ухажвана жена,
се фръцва и повява нежен вятър.
В уютните завивки на съня
метафори в себичен ритъм скачат.
Небето, като захарен памук,
неравноделно облаци разкъсва.
Космическият лунапарк без звук
мечти-метеорити звездни пръска.
А аз лежа по гръб, усмивка скрил,
дълбоко, в разораните си мисли.
Усмихвам се, защото съм открил,
че аз и ти сме двама оптимисти,
които се спотайват във нощта,
и чувствата си тайничко споделят.
Прегърнати, душите им не спят,
дори да са далеч, не се разделят.
Нощта, като ухажвана жена,
премигва отегчено, уморено,
а в миглите и раждат се слова -
за утрото, от слънцето родено.

ИСКАМ ДА СЕ НАУЧА

Искам

да се науча

да не се страхувам

от собствената си искреност

и да не се преструвам.

Искам 

да се науча,

да вярвам повече в себе си,

да преплувам сълзите си,

да се боря за целите си.

Искам

да се науча

да чета мислите на хората.

не за да споря с тях -

за да им говоря.

За да 

мислим заедно

и да се усмихваме.

Не да крещим в душите си,

а да се обичаме.

Не знам ще се получи ли,

но искам да се науча!

НОЩТА, В КОЯТО СИ КАЗАХ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ

I.
Цял век чаках автобуса.
Запалих си цигара
с последния слънчев лъч.
И в този миг се появи той-
късметът ми в оранжев цвят.
Оранжево небето, оранжев автобуса,
оранжев и града...
Ядно хвърлих току запаления фас
и метнах се в оранжевия океан, 
плувайки към теб.
Не закъснявах.
Мечтаех за това,
но се съмнявах,
че ще пристигна навреме. 


II.

30 минути по-късно пристигна и ти,
облечена в тъмносин костюм.
Устата ми пресъхна.
Душата ми остана без думи.
Свечеряваше се.
Аз се задъхвах от неудобство.
Розата повяхна в ръцете ми докато ти я подам.
Ужасен нескопосник,
от мен ме беше срам.

III.

Разхлях чашата с вино
и се окапах.
Не каза нищо.
Само се усмихна.
Говореше без думи,
със сияние, което заслепяваше очите ми и
разтреперваше ръцете ми,
а с умни слова жонглираше устата ми.
Светът се клатеше като при земетресение.
Добре, че беше масата...

IV.

Ветровита нощ.
Косата ти ме гъделичкаше по лицето.
Доближавах се до теб
напълно несъзнателно.
В мислите си вече те прегръщах.
Боготворях те.
Ти не стъпваше на земята.
Говорeше неща, които не чувах.
Изпращах те, за да не те пусна да си идеш.
Още малко с теб.
Не плача.

V.

Целунах ли те?
Или това е само моя фантазия?
Не си смутена,
сякаш си очаквала.
Какво говоря?
Ще се видим ли отново?
Имам твоето съгласие?
Нереално е,
но е страхотно!


VI.

Отблясък е споменът
за тази първа среща.
Още тогава знаех, че те обичам.
После ли?
Не искам да си спомням после
за любовта гореща...
Изгоряха дните ми...
Изгоряха нощите ми ...

Крада си слънце

С усмивка се събужда утринта.

Блясва лъч в очите ми нахално.

Клепачите навдигат се едва,

миглите потрепват театрално.

Крада си слънце! Искам този ден

в джоба като копче да напипам.

Събуждам се, от слънцето смутен,

но в слънчева усмивка се обличам.

В ТОЗИ ГРАД

Не съм очарован от теб -
дори не зная коя си.
Априлска шега ли си?
Вятър свиреп?
Високо кръвно налягане?
По празните улици
двама вървим.
Замазани, прашни таксита
жълтеят в неоново,
ние мълчим,
безмълвните мисли се скитат.
Палим цигара.
Дано ни прости
хороскопът,
от драми преправян.
Нищо познато.
Но ние не спим,
а въпроси негласно задаваме.
Път без предимство.
Познат булевард.
Напразно ни светва червено.
Пресичаме улици.
Сляп светофар,
с ехидна усмивка проглежда.
Не търся причина.
Не търся вини.
Всеки град е по своему хубав.
Телефонът говори.
Ръката мълчи.
В този град без любов
съм изгубен.

Sealed witth a kiss

Пудра захар, ягоди и шампанско.
Сметаната е само прикритие,
обещание за страхотно начало
и финал за ученици отличници.

Задъхвам се от щастие, чакайки
да почука на вратата пощальона,
писмо отпреди век да достави,
запечатано с целувка от спомен.

Искам толкова много мечтания.
Толкова много искам от теб.
Пудра захар, ягоди и шампанско.
Сметаната ще е за десерт.

АЗ ТЕ ЗАОБИЧАХ

аз те заобичах

безпричинно

без да влагам мисъл

затова

не исках нищо

кацнах като птиче

влюбих се

във твоята душа.

огледах се

и отлетях отново.

клетка е самотното небе

пак ще кацам

скрил съм те във спомен

обич не познала грехове

БЕЗЗВУЧНО

Вземи сълзите ми от радост -

не се страхувай от страстта.

Във вените искрящо злато

без срам разлива любовта.

Разлей и ти червено вино -

от тялото ми пий екстаз.

Кръвта кипи неудържимо -

пожарът е в самите нас.

Стопи желязната ми воля

със нежност, с искрени слова.

Стопли сърцето ми с покоя,

на женската си същина.

Обичай ме! Без срам! Беззвучно!

До край поглъщам те с очи !

Трепти съзвездие съзвучно -

от радостта дошли сълзи.

.

НЕ СЕ ХАРЕСВАМ

Не се харесваш?

Но това е грях

и не случайно често

грехопадаш.

Не си перфектна,

просто си жена,

не се погубвай,

спри да се наказваш.

Не искай като Бог

да си добра,

не искай като Бог

да си могъща,

поискай просто

обич и деца,

прегръдка топла,

и легло, и къща.

Поискай също мъж,

несъвършен,

такъв, какъв Бог ти е изпратил.

И в погледа му влюбен,

озарен,

откривай най-добрия си приятел.

В очите му харесай се и спри 

добро и зло без свян да определяш.

На Господ да отсъжда остави -

това ще те направи съвършена.

ПРЪСКИ

І.

ИСТИНА

Животът е пари -

истина прастара,

лудост и мечти

в бясна надпревара.

Досущ като в такси,

набъбва циферблата,

сметката върти,

секундите пресмята -

престоят се заплаща.

ІІ.

Какъв ужасен филм 

избрал съм си да гледам -

3D герой без грим,

останал без надежда.

Прекрасните цветя

и въздухът, полята

са само на шега,

проекция в главата.

Филм незабравим -

билетът се заплаща.

III.

ПРИКАЗКА

Мирише на бензин,

болезнено, горчиво.

Събрани в акроним 

са чувства боязливи.

Една искра разделя

плътта от болка адска.

Протест от аноним

безсилие показва.

За всичко ще плати 

смъртта, 

след дълг е сладка.

IV

Имаше пръстен,

но не бе властелин.

Този пръстен не беше от злато.

Закърнялото време

кореше безспир

душите 

с вини и нападки.

Държеше верига -

не бе тъмничар.

Бяс окован той таеше.

Златото хвърли на рибите.

Там, 

във вълните намери 

небето.

V.

СЪЛЗАТА

Роса от очите дойте в утринта.

Денят е в зародиш,

въздиша.

Перла изгрява,

в очите тъга

пречи на роба да диша.

VI.

Съвсем обикновен безделен ден.

Не е неделя, просто някой друг е.

От кофата за смет е вдъхновен

бездомникът,

лишен от здрави чувства.

Оглежда се - находка е открил.

Не е човек подаръци да дава.

Преравяйки боклуците, открил

изхвърлена от някой обич стара.