Повярвай ми,
не искаш моята тъмна страна.
Непрогледно е там.
Носи студ, самота.
Ще се скиташ изгубена в мен,
безпосочна
ще се блъскаш в стени,
а в главата рефрен
ще започва
голяма музикална форма,
симфония с име -
"Реквием за един мръсник".
Еднопосочна
е магистралата към Ада.
Непорочна е любовта ти, но слаба.
Изгубена из малките улички на Париж,
ще намираш себе си,
с мен ще мълчиш.
По-добре ми повярвай,
не искаш моята тъмна страна.
Океанът е жаден,
ще изпие страстта
и след нея ще вие прощално.
Машинално ще спреш, осъзнала кошмара!
И ще станеш критик,
а кристалната вяра
ще изтича в канавката.
Травиално,
досущ "Травиата".
Моята тъмна страна е опасна.
