Сънувах дъжд,
насмете се луната,
залиня.
Облаци обвиха я
в тревожност.
Светлината и от сълзи избледня,
плачеше за истината болна.
Когато лявата ръка
не съгласува с дясната съня,
дясната ръка ревнува ли?
Или се прави, че не вижда?
И божа заповед ли е това
да бъдеш влюбен в невъзможност
очевидна?
В съня не бях набожен.
Плъхче бях,
бял, пухкав кроасан,
бонбонче розово.
Бидон за зеле беше раят,
целият искрящ в зелено.
Дали обичах те не зная.
Сънувах те, в гнездо
от нежност.....
