Цигарен дим, прощално ехо -
декорът вече е готов.
Бутон натискам в асансьора,
политам към етаж "ЛЮБОВ".
Но някъде, по път засядам.
Клаустрофобично вцепенен,
ужасен факт установявам -
етажът бил е подменен.
Тогава вадя револвера
с предълго репетиран жест,
директно в камерата гледам -
смъртта е форма на протест.
Със страх завъртам барабана.
Прещракват зъбни колела.
Петлето се запъва рязко -
готов съм вече за стрелба.
Оловни думи ще изстрелям,
в челото, в черния гранит.
Ако случайно оцелея,
ще псувам, че съм още жив.
Но ето, тръгва асансьорът.
От челото капе пот.
Заседнал бях, защо да споря,
но стигнах до етаж "ЖИВОТ".
