Приятел, казват, в нужда се познава,
но честно, аз не вярвам във това.
Приятел ли е, той ще озарява
с усмивката си твоята душа.
Приятел ли е, ще ти е приятно,
дори да чуеш неговия глас.
Ей тъй да го попиташ - "Как си братко?
Хайде да запалиме по фас.
Кафенце да си пийнем, после сладко
две думи да си кажем, анекдот."
Приятелят се среща много рядко -
и може да го търсиш цял живот.
Приятелят не е линейка, банка,
не е прислужник, нито елтехник.
Приятелската нужда не е жажда,
която със вода да утолиш.
Та казват хора "Има интереси.
Те вечни са! Приятелите - не!"
И истина е туй, но за принцеси,
за истински приятели- не е.
