Когато разкопчана е душата ми
и песента ми е изпята наполовина,
когато любопитно са вторачени
в съдбата ми "приятели" мнозина,
когато ден след ден се осъзнавам,
и времето се килва отмаляло,
когато за провала обвинявам
проклетото си его, посивяло,
когато си мърморя заядливо,
разчоплил съкровените си рани,
когато безпардонно ме подритват
и слагат ми в устата думи разни,
тогава, ми се пишат странни рими,
и стихове, подадени ми свише.
Запалвам папиросата последна
и цялата мътилка с кеф издишам.
Ръмжа настръхнал, сянката си лая.
Пробивам дупка с поглед в небосвода
и казвам ви, че лаещото куче,
дописва често премълчаното от Бога...
