Не спиш, нали? И чакаш да ти звънна?
Недей, това очакване боли.
Отново от любов без плът ще зъзнеш,
прегърнала отчаяно мечти.
Броиш секундите. Поглеждаш телефона.
В утъпкани от скука часове
забито е едно последно "Сбогом!" -
букет от непризнати грехове.
Затънали в тотална невъзможност,
едва ли ще успеем да заспим.
Най-простите неща изглеждат сложни,
когато си далече от любим.
Не спиш нали? Поглеждаш телефона,
а точно той открадна ни съня.
Дали ще носим царската корона
в очакване да звънне любовта?
Съдбата, като в пясъчен часовник,
постави ни от двете му страни.
В бълнуващата нощ крещи затворник -
останал без любов да позвъни.
