Антоан дьо Сент-Екзюпери
Първа строфа
Една дивотия пресичаше
гъстия булевард
с походка на кралица.
Оранжевата и коса
крещеше - "Хубавица!",
заместваше жълтото на светофара.
Като птица,
от онези, с дългите крака,
прецапваше през градското блато.
Тротоарът я очакваше дръзновен,
а колите, сепнати и стъписани,
с ококорени очи заглеждаха бедрата и
и тихичко подсвиркваха.
Блясъкът на черния и клин ги заслепяваше
и аха, да стане катастрофа.
Втора строфа.
Пак тази дивотия влезе в ресторант.
Виното се надигна, за да я огледа.
Кристалните чаши звъннаха в хор.
В един коридор се скри оберкелнерът.
Покривките се преплетоха във вратовръзки,
пръски от шампанско излетяха
и коркова тапа удари тавана.
Прошка няма.
Кавалер подаде стол.
Оливерникът със сол
и чер пипер се изчерви,
а тя приседна като антилопа.
Трета строфа.
Разтърси я за раменете вятърът -
глупак, ревнуващ и от пролетното слънце.
Ей тъй, да я подразни, на шега,
подухна, под полата и да зърне.
Дори опита се да грабне телефона!
Но тя небрежна, както винаги спокойна,
държеше здраво вярната посока.
Пресичаше през булеварда на живота
без да се оглежда.
Осъзнала -
Дивотия в клетка никой не отглежда,
очакваше дресьорът на сърни.
Четвърта строфа
Даже да боли, надеждата умирала последна.
Малкият принц и продавачите на надежда
се съвещаваха имат ли време.
Розите предлагаха бодли с намаление.
А оранжевата дивотия,
се разсейваше,
докато чакаше
поредния опит
да бъде опитомена.
