Бесней сърце! Излей на воля
отчаяните чувства в теб.
Крещи и блъскай до умора,
нормално е - не си от лед.
След всяко "Сбогом" остаряваш,
тъгата в клапите струи.
Но пак не спираш, продължаваш.
Сърце си - блъскаш лудо ти.
Какво извади те от релси?
Една измислена любов...
Сега без дъх пулсираш, зверски.
Препускаш шеметно, в галоп.
Какво показва апаратът?
Та ти си вече шампион!
Поспри се - Няма я, избяга.
Защо е този маратон?
Крещи, бесней, но имай мяра
и силите си запази.
От много "Сбогом" остаряло,
неопитно си още ти.
За малко разума послушай -
признатият кардиолог.
Отново ще се влюбиш лудо -
това е признак на живот.
