I.
Цял век чаках автобуса.
Запалих си цигара
с последния слънчев лъч.
И в този миг се появи той-
късметът ми в оранжев цвят.
Оранжево небето, оранжев автобуса,
оранжев и града...
Ядно хвърлих току запаления фас
и метнах се в оранжевия океан,
плувайки към теб.
Не закъснявах.
Мечтаех за това,
но се съмнявах,
че ще пристигна навреме.
II.
30 минути по-късно пристигна и ти,
облечена в тъмносин костюм.
Устата ми пресъхна.
Душата ми остана без думи.
Свечеряваше се.
Аз се задъхвах от неудобство.
Розата повяхна в ръцете ми докато ти я подам.
Ужасен нескопосник,
от мен ме беше срам.
III.
Разхлях чашата с вино
и се окапах.
Не каза нищо.
Само се усмихна.
Говореше без думи,
със сияние, което заслепяваше очите ми и
разтреперваше ръцете ми,
а с умни слова жонглираше устата ми.
Светът се клатеше като при земетресение.
Добре, че беше масата...
IV.
Ветровита нощ.
Косата ти ме гъделичкаше по лицето.
Доближавах се до теб
напълно несъзнателно.
В мислите си вече те прегръщах.
Боготворях те.
Ти не стъпваше на земята.
Говорeше неща, които не чувах.
Изпращах те, за да не те пусна да си идеш.
Още малко с теб.
Не плача.
V.
Целунах ли те?
Или това е само моя фантазия?
Не си смутена,
сякаш си очаквала.
Какво говоря?
Ще се видим ли отново?
Имам твоето съгласие?
Нереално е,
но е страхотно!
VI.
Отблясък е споменът
за тази първа среща.
Още тогава знаех, че те обичам.
После ли?
Не искам да си спомням после
за любовта гореща...
Изгоряха дните ми...
Изгоряха нощите ми ...
