Цветето, не се прибра снощи,
отряза стъблото си,
за да украси вазата
на една много самотна стая.
Полудя ли или бе влюбено?
/В случая не е русалка, а нещо друго/
Напук на съветите на всички от градината,
то не се стърпя и си замина.
Нямаше да е вечно уханието му,
нито красотата му.
Болката беше режеща,
а водата плашеща.
Но то обичаше
и любовта бе ароматът му.
С нея украси стаята
на едно приятелство.