вторник, 4 септември 2012 г.

С вкус на зряла круша




Гушни се в мен, страхът си спри.

И ще изчезне всяка мъка.

Не се страхувай, говори!

Часовникът ще спре да цъка.

Ще спрат звездите своя ход,

увиснали като светулки.

Ще спре и лунен всъдеход,

разходка ще предложи в люлки.

Ще спре до нас и възрастта.

Ще ни почерпи с златна круша.

Вземи я, сладка ще е тя,

а аз ще продължа да слушам.

Не спирай, просто говори.

Докосвам всяка твоя мисъл.

Гушни се в мен, дори заспи -

в сънят ти пак ще те обичам.
 
;