Вечният стремеж към свобода
е естественото желание на
частта да се слее със цялото
Осъзнаваш ли, че свободата
е само сън на сетивата,
че дните са безименни и крехки,
като врати се плъзгат в нощите
от вечност в вечност,
че слънцето е светеща илюзия,
пламтяща, безпощадна магма,
а топлината му -
крещяща безчовечност?
Осъзнаваш ли, че то изгаря жадно!
Бълбука огнен ад далечен.
Стремежите -
и страхове, и страсти,
изгарят там
в хвърчащи огнени кълба.
И този Ад създал е Рая!
Оковите руши смъртта,
дошла от огнената Геена.
Ти осъзнаваш ли това?
Плътта е пепел
и тленна е всяка земна суета.
Какво се крие зад смъртта?
Да, зад смъртта е свободата!
Ти осъзнаваш ли това?
Че не е сън ...
Че не е песен...
А портата е към вечността...
Осъзнаваш ли, че то изгаря жадно!
Бълбука огнен ад далечен.
Стремежите -
и страхове, и страсти,
изгарят там
в хвърчащи огнени кълба.
И този Ад създал е Рая!
Оковите руши смъртта,
дошла от огнената Геена.
Ти осъзнаваш ли това?
Плътта е пепел
и тленна е всяка земна суета.
Какво се крие зад смъртта?
Да, зад смъртта е свободата!
Ти осъзнаваш ли това?
Че не е сън ...
Че не е песен...
А портата е към вечността...
