Сън на сетивата

Вечният стремеж към свобода

е естественото желание на  

частта да се слее със цялото

Осъзнаваш ли, че свободата

е само сън на сетивата,

че дните са безименни и крехки,

като врати се плъзгат в нощите

от вечност в вечност,

че слънцето е светеща илюзия,

пламтяща, безпощадна магма,

а топлината му -

крещяща безчовечност?

Осъзнаваш ли, че то изгаря жадно!

Бълбука огнен ад далечен.

Стремежите -

и страхове, и страсти,

изгарят там

в хвърчащи огнени кълба.

И този Ад създал е Рая!

Оковите руши смъртта,

дошла от огнената Геена.

Ти осъзнаваш ли това?

Плътта е пепел

и тленна е всяка земна суета.

Какво се крие зад смъртта?

Да, зад смъртта е свободата!

Ти осъзнаваш ли това?

Че не е сън ...

Че не е песен...

А портата е към вечността...