Мавруда се стича като река,
пъстърва проблясва в очите ми.
Сълзи ли?
Не, капки тъга -
опиянявам с глътки
мечтите си.
Бъбря на ум и спелувам те.
Небцето ми те познава тръпчиво.
Мехурче рубинена страст
в устата ми пръсва невинност.
С червеното вино преглъщам те.
Усещам дъха на морава.
Незабравима и истинска.
Пия, дано те забравя ...
