Трудно говориш за любовта, ако тя за теб е страдание. Ако в нея намираш радост и щастие тя е най-красивото нещо на света и смисълът на живота!
Обичаш ли не трябва да боли,
но с мъка любовта си заразила.
Опасен вирус мъчи те, дори
в сърцето ти стаил се е бацила.
Така оприличаваш любовта
на болка, от която полудяваш.
Страданието от безсмислен грях,
превърнала си в култ и му се кланяш.
И после обвиняваш Любовта!
Проклинаш я, че болка ти донесла.
Заклеваш се - излишна тя била
и няма да повтаряш тази грешка.
Но пак се влюбваш! Боже как боли!
Урокът си предишен не научи.
И срината от болката, уви,
си мислиш, че си безнадежден случай.
Обгръщаш се с вина и на инат
чрез болката откриваш същността си.
А тихо любовта от твоя свят
измъкнала се е без шум, на пръсти.
Не е ли време вече да съзреш,
че този вирус трябва да лекуваш.
Не може любовта да прокълнеш,
и с болката до край да съществуваш.
Лекарство не продават за това!
Най-верният съветник е душата!
Послушай я! Тя търси любовта
и винаги избира светлината.
